Когато прочетеш три пъти една книга

Бях на 17, когато прочетох за първи път “Кратка история на времето”. Тогава младежкият ми наивен ум, бе склонен, към атеизъм без съпротива, но книгата ме научи да се съмнявам.

Вторият път, когато прочетох трудът на Хокинг, бях на 19 и забелязах безбройните условности, а и започнах да се съмнявам в написаното, по навик придобит от същата тази книга.

Третият път, когато прочетох книгата бе преди няколко седмици. Този път забелязах, че условностите са подкрепени само едностранно, като се отрича едното твърдение за сметка на другото въпреки съществуването на условността. Тоест образно казано “ако X тук, е абсурдно X да е там”. Не мога да разбера, защо на 17 години умът ми е бил толкова повърхностен, че да бъде склонен, към атеизъм. Не мога да разбера, защо съм приел, че е абсурдно “X да е там”, след като всъщност не се знае къде точно е X. Разбира се този пример е твърде прост и всеки дори неопитен ум би го разгадал. Условностите в книгата са много по-заплетени, не и същевременно на са съвсем неясни. Радвам се, че повърхностното ми мислене е вече далеч от мен. Стивън Хокинг, непременно е признат фантазьор и учен, но както казва Пушкин:” Учени много, умни хора малко”. Хокинг определено е само учен.

Истината

Истината е, че в средновековието, църквата и царете не са убивали заради Христос, а заради гръцките философи и Стария завет(Става дума за католицизма – източноправославната църква никога не е била с подобно варварско отношение). Не мога да разбера, що за заблуда е схващането, че връщането към античните гръцки мислители е възраждане. Намирането на истината е възраждането. Не е възраждане, да оставиш Галилей под домашен арест, защото Аристотел е казал, че слънцето е чисто, а Галилей, че има петна. Не е възраждане, да обявиш някой за еретик, защото казва, че мухата има 6 крайника, вместо да се довери на Аристотел, който казва, че има 4. Не е възраждане да изгориш на клада някого, защото казва, че земята е кръгла, а Талес например казва, че тя е цилиндър и отгоре се налива вода, а отдолу изтича. Наистина ли Христос е виновен за тъмните векове или той е просто светлият лъч присъстващ в тях? Казаното от гръцките философи е най-разрушителната религия на средновековието! Мисля, че влиянието на Платон, не се е усещало осезаемо в средновековието, по отношение на догмите формирани от властта(въпреки, че такова е твърдението на по-голямата част от учените). И днес отново Платон и Христос не са на почит. Вярва се отново на Аристотел, който твърди, че в опита се намира истината. Но според мен емпирията не носи нищо на науката – полезна е докато не възникне изключение, което педантите наричат потвърждение на правилото, което е възможно най-клишираното твърдение и няма никаква стойност. Не наблюденията от които виждаме безброй правила и безброй изключващи правилата неща, а мисълта и формирането на идеи и убеждения носещи вътрешен мир са в основата на истината.

Досада

Мразя да мисля сред други хора, винаги ме питат дали съм добре – това е изключително досадно.

Протест срещу протестите

Гласът на народа се разбира, чрез референдум, а не чрез 5 или 50 хиляди човека събрали се на стадо, повярвали си и дрънкащи, кой каквото му падне, без сами да знаят какво точно искат!

Никога няма да изляза да протестирам, докато протестите се организират от хора имащи за цел политическа кариера.
Никога няма да изляза да протестирам, когато протестите са организирани, без идеи за реформа, а просто за спиране на нещо неугодно, за което не е проведен обществен дебат.
Никога няма да изляза да протестирам в тълпа от 5 хиляди човека, скандиращи глупави фрази.
Никога няма да изляза да протестирам, като знам, че резултата е вслушване в протеста, но резултата ще го има и без протеста. Това е евтин популизъм за управляващите.

Протестирам срещу безумните протестиращи!

Мечта

Мечтая да бъда феодално старче – Ето защо

Из “Вилхелм Майстер – години на странствуване”

“… Вилхелм слушаше това търпеливо, ала само наполовина убеден и дори с известна досада, защото такава е странността на човешките чувства: можеше да бъдеш убеден в незначителността на някой любим предмет, да се отвърнеш от него и даже да го прокълнеш, но не търпиш, когато други имат същото отношение към него; може би никога духът на противоречие, присъщ на всички люде, не се проявява по-живо и по-настойчиво, отколкото в такъв случай.”

И пак за амбицията

Този път в потвърждение на думите на Оскар Уайлд -”Амбицията е последното убежище на неудачника”, ще ви предложа нещо и от Айнщайн

“Нищо истински ценно не може да бъде постигнато в резултат на амбиция или обикновено чувство за дълг. То може да бъде постигнато само чрез любов и преданост към хората и към действителните неща.” – Алберт Айнщайн

Математиката

Какво е точно в математиката освен самата точност? А самата точност, не е ли тя следствие на едно вътрешно чувство за правда?

Математиката не е годна да отстранява предразсъдъци, тя не може да смекчи твърдоглавието, не може да усмири пристрастието – в нравствената област е безсилна.

Емпирията в науката

Емпирията принася на науката първо полза, а после вреда, защото благодарение на множество опити забелязват не само правилото, но и изключението. Средното помежду им в никой случай не дава истината.

…

Размишлението и действието могат да се сравняват с Рахил и Лия: едната е била по-прекрасна, другата по-плодовита.